Оплаквания, притеснения и колебания от четене на дълбоки, тежки и високи четива, някои от които философски, други етически, трети естетически, а четвърти и пети – направо на религиозни теми.


От такова едно хаотично безразборно трескаво четене на книги
Книга не ми се пипа вече мисля си всичко съм прочел а се оказва
Че имало още които веднага трябва да се прочетат за да не остане
Дупка във вече прочетеното не дупка а празнота заради която
Това което вече е било минато като четене ще се окаже че е минато
Залудо защото очевидно всяко прочетено има не само
Логика на появяването си но и логика и време на прочитането си
Които нямат почти нищо общо със самото прочетено а с нещо друго
Което не мога да определя как изглежда но прилича на
Някаква убеденост че вървиш където и когато трябва
Някакъв странен комфорт в нещото което не е света
Но не е и извън него защото изглежда всичко се намира
В това което е свят Но няма край никакъв край не се провижда
И цялата тази история с книгите започва да ми прилича на нещо
Психо защото какво е това четене какви са тези книги какво
Става с тях какво се случва с мен какво ми прави ей тази книга
Като я прочета да не би да е телефонен указател или
Пътеуказател та да ми помогне да набера точния номер
На когото в този именно момент търся да чуя или
Да хвана верния път където на всяка цена трябва да отида или пък
Да не е готварска книга та като следвам точно каквото ми се пише
Да направя онова което получава човек когато следва точно
Каквото му се пише Или някакво картинно указание
За сглобяване на вещ което като следваш ето я вещта готова
Или пък е за удоволствие за разпускане нещо като
Екшън филм да се изкефиш за момента а после да се чудиш
Какъв идиот си бил че да се кефиш на това на което си се кефил
Без да разбереш защо Какво ще ми каже
Какво може да ми каже онази книга или тази
Някак почти никоя не пита нито себе си нито мен нито някой друг
Като че отнапред знае със сигурност че никой нищо
Не може да й каже освен в края на самия й текст
За който по някакъв начин самата книга знае предварително
Не се учудват повечето книги не се тревожат нито се радват естествено
А твърде изкуствено направо нагласено защото
Изглежда не подхожда непринудения жест на отнапред замисления план
Поради което напълно ясно е че ако не първата то втората й цел
Е да ме затисне направо да ме сгромоляса интелектуално
Да ме застреля с култивираните си отгледани във парници патрони
Направо да ме препарира какъвто съм си калпав дивеч
Усещам че нещата са поставени така на книгата е ясно всичко
За нея няма невъзможности или затруднени положения или пък
Има но са там за да се превърнат някъде в средата в елегантно
Разрешими положения което не е било така в началото на текста
Ясно е книгата стои над мен а аз отдолу й защото така се изпълнява
Така може да се случи всичко онова заради което книгата се появява
И се появявам аз Та гледам в това море
Какво ти море в тази бездънна яма от книги ей сега
Този екземпляр по правило ще ме светне с нещо важно
С нещо повече от окончателно та най-накрая да разсее тази
Или онази пълна тъмнина в която тъна ще хвърли
Очакваната светлина върху осветяваното което
Е нагласено за осветяване С този именно екземпляр
Ще схвана ама наистина за цял живот цялата истина за всичко която
Истина съответно рецептата за нея няма как да се получи освен
Между тези именно корици нищо че друг екземпляр
Със същия апломб ми прави същите номера същия театър
Ми играе а аз тъпака клеча в задушливата плюшена
Полутъмна полусветла театрална зала след като съм си купил
Поредния нескончаем билет за поредната нескончаема драма или
Поредната нескончаема комедия за да бъда именно светнат
За истините за живота седейки на някой от плюшените столове
В услужливо притъмнената театрална зала на практика осветена
Само с едни малки светлинки отстрани по стените й между които
Се влиза или се излиза в началото или в края на представлението
И в антракта ако има такъв