Паркът

 
поема
Изд. "Лодос", С., 1999
ISBN 954-993103X
художник Слав Даскалов




Годишна награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г.






На Емилена

І.

Две години този парк ме обзема,
изпълвайки с растяща тежест всеки ден до днес,
когато пак се връщам.
Мислено?
А бях ли там
физически, оставяйки следа сред него, та някой
случаен минувач да я съзре
или животно в нея да се блъсне
като в прекършен клон?
Сега се връщам сред онази сенчеста гора,
приличаща на катедрала.
Две редици
засадени близо едно до друго дървета,
с високи, източени стволове
и сплитащи се във върха корони,
под тях пътеката,
посипана със сивкав пясък,
която свършва и започва
с началото и края на редиците дървета.
От двете им страни стои гората,
с преплитащи се слънчеви лъчи и сенки.

Това бе всичко. Не.
На път към нея
минавах покрай езеро с индустриална форма.
Водата му трептеше, правена
на отшумяващи вълнички
от гмуркащи се патици и падащи листа.

Достигнах полусянката на свода и бавно
започвах да навлизам между мълчаливите,
еднообразно прави и блестящи
от въздуха около тях дървета.
Всяка крачка бе процеждане
през тягостно съпротивляваща се тъкан.

Въздухът бе ведър.

С последното дърво
пътеката плавно се стопява
в разположения перпендикулярно път.


ІІ. Послание на времето...
ІІІ. О, Майко...
ІV. съсредоточавайки...
V. Стоя сред парка...
VІ. В онези мигове...
VІІ. Така яростно и в хор...
VІІІ. Да съществуваш в себе си единствено...
ІХ. Като бясна маймуна...
Х. Отиваме ли си крайно...
ХІ. Излизайки неотвратимо от земята...
ХІІ. По-бързо, по-бързо...
ХІІІ. В светлината имам свободата да съм...
ХІV. Всеки се стреми към...
ХV. Не земята под краката, а земята в кръвта...
ХVІ. Безпогрешно...
ХVІІ. Да изречеш докрай...
ХVІІІ. Бялата светлина е зидарят...
ХІХ. Съсредоточеност...
ХХ. Чувстваш в съществото си...
ХХІ. Наведа ли се да търся...
ХХІІ. Като денонощие...
ХХІІІ. Натискам педала на сърцето си...
ХХІV. Като нещастно и безумно влюбен...
ХХV. Заключени между началото и края си...
ХХVІ. Всяка твар...
ХХVІІ. С тези сетива и този разум...
ХХVІІІ. Слънцето осветява човека...
ХХІХ. Паркът...
ХХХ. Да не оставам...
ХХХІ. Хвърлям камък...
ХХХІІ. Любовта е нишка...
ХХХІІІ. Ако при всеки поглед към небето...
ХХХІV. Ромб...
ХХХV. Светът е две преплитащи се части...
ХХХVІ. Ветрило, от което като пеперуда...



юли 1997                      септември 1999
Дриберген                     София
Холандия