ХХVІІ.

С тези сетива и този разум
животът винаги ще е
непредвидимо свързвани случайности
с подтискащо необясним завършек.

Сетивата възприемат
острите ръбове на несъотвествията,
а разумът не схваща общото.
С тези сечива не можеш
да вдигнеш дом,
а само временно убежище
до началото на истинската буря.
С неясните води на съществуването
се приближават до човека
или се отдалечават,
подхвърляните в непрозрачна пяна
парчета непознато време и несвързано пространство
и той живее в скръб или в забрава,
тъй като не знае, наистина не знае,
какво стои пред него
и кой го е поставил.

Не могат разумът и сетивата
парчетата да свържат,
нито времето да опознаят,
освен изминалото вече.
На дъното на делвата стои
неуязвимото единство,
но е твърде тясно гърлото,
а веществото твърде крехко.



ХХVІІІ.
Паркът, 1999