Обратен водопад

 
поезия  
Изд. "Свободно поетическо общество", С., 1995
ISBN 954864214Х
художник Стефан Десподов












Посвещавам
на жена си Емилена



I

Европа, следобед
Отнет от пейзажа...
Луната
„Тодор и леля му - магьосница“
Айсбергът
Времето на голямото отдаване...
„Майка престъпница“
Преминава безлично време...
„Петкана забравя детето си на нивата“
Следващото стъпало

II

Не бе любов...
Розата се приближава...
Гласът ти...
Червена точка...
Небето ражда гръм...
Обич моя...
Бе радостта на богове...
Ти идеш към мен...
Телата ни са пълни със любов...
Когато си далеч...
Няколко капки дъжд...
Като месия ти минаваш...
Нали не е смърт?

III

Тежат ни безнадеждно
Ти си няколкото стиха...
Как звучи песента...
Пламъкът, който изгаря...
Глътка джин...
Какво прегръщаш...
Колко е студено...
Камъкът...
Това е лист...
Тъмнината узрява...
Пръстите ти докосват...
Чувам различни звуци...
Вече е късно...
Небето е хоризонтално...
Толкова много...
Кое обединява света...
Блести януарската нощ...
Какво да благославям...
Така се стича само...
Не самота - изпълва ме смърт...
Преминават през града...
С енергична фуга...
Свърши обряда...
И смъртта ми...
Ти - гърне за вино и помия...
Разбърканите чаршафи...
С известна припряност...
Древен вятър...
С прораснал през черепа бурен...
Човек се ражда...
Въпросът
В тишината на черепа...
С едва надничащ над плътта си разум...
Над мен неизменно звездите блестят...
Дървото