есеистика
ИК "Стигмати", С., 2007
ISBN 978-9543360338
НЕЩАТА
Нещата около мене препятстват връзката ми с Вселената, опосредстват я по такъв начин, че тя за мене престава да съществува. Житейските неща се натрупват, преплитат, падат едно в друго като в елементарна компютърна игра, за да не остане празно място и се изгради докрай зидът между мене и останалия свят. Те имат различен цвят, различна форма, с различна плътност са, както са различни проблемите, които всяка секунда възникват и се развиват. Житейските неща са също така с различна тяга – едните просто те завихрят около себе си с бясна скорост, преди да те всмукнат, да те изчезнат изцяло за миг или за по-дълго, другите танцуват около тебе на добре премерена дистанция, която не можеш да промениш, освен ако самите те не го сторят. Мозъкът ти се хвърля като бясна маймуна от едно на друго, забравил в миг предишното, без да вижда, освен като изплъзваща се сянка, следващото. И каква умора! Каква умора само!
Между мене и Вселената нима нищо. Любовта, омразата, дървото с коледна украса, всичко е само храна, която поглъщам, енергия, която тече между, по-скоро в мен-Вселената. Житейските неща нямат край, нямат и начало, не са остри, нито имат дупки, няма върхове, нито падове - това което се случва, което вече се е случило, или което предстои да се случи, тече в една безформена единосъщна струя, която извира от себе си, трепти като лятна светлина с недоловимо пулсиране; безкрайно деликатно, ала неотвратимо създава отново и отново енергията на Едното. И какво спокойствие, каква чиста празнота само!
Избрани есета:
ПОТОКЪТ
КОГАТО ВЪТРЕ В ТЕБЕ
ТИТАНИК
СТАРИТЕ МАЙСТОРИ
НИЩОНЕПРАВЕНЕ
ВРЕМЕТО ЛЕКУВА
