Айсбергът

        
Понякога по него кацат птици, доближават
телата си огромни риби и после се отдалечават.
Чертата на повърхността отделя ясно двете части -
светлата, представена в полярен свят на нощ и ден и
тъмната, несъизеримо по-голяма, част, въведена в нощта.
     Изглежда отстрани, че целия обем е едносъщ
и в двата свята, неразчленеността на формите
създава илюзията за подобност в допира - сякаш
всяка част познава с повърхността на другата
и знаците по нея отговарят като ехо
на срещуположната страна. Но не.
Щом естеството доближи - познанията неотстъпно се разделят,
като че то минава между тях и ги разблъсква.
     Всяка част докосва чертите, посред които е
и открива единствено тях. В огледалото изниква винаги
едната половина от Битието, другата,
така близо до възможността да се яви сред рамката,
остава отстрани неразчетима; пулсира глухо,
показвайки само, че съществува.
И нищо
не свързва двете половини, освен чертата, която
разделя.

Стопявайки се.



Следващо
Обратен водопад, 1995, І