Словата

  
Във наша власт и наши повелители.
От нас създадени, а и от друг.

Словата -
от всички тайни най-достъпната
и най-обезсърчаваща.
От своята необяснима същност
човека хвърля мост в света,
за да погледне в себе си с очи на птица.
Жажда са словата.
И прозрение -
подобни на скръбта и любовта.
Но е потайно битието им -
между материя и дух - незрима средина.

От мисълта изтласквани,
като мидени черупки и гладки камъчета на брега
подмятани посред води кристални или мътни,
в главите ни в една нестройна
вселена съществуват до мига, във който
сами устата изговарят
предчувствените думи.
Така словата
нов, от нас недосегаем,
живот започват - отекнал звук, завършен образ
от плът и слънце сякаш съграден.
Словата са движение на нашите души
и по-друг облик приема същността ни след изказаната дума -
като че в неуязвима вещ от нас частица е пресътворена.
Добиват особена енергия словата -
от своята земя безсмъртна -
във всички нас населена,
излъчващи
            Животворяща мощ…



Следващо
Опит за определение, 1989