С ЕНЕРГИЧНА ФУГА от бяло-черни клони
зимата безстрастно ме затваря.
Приклопва сетивата ми и без светлик
сред мен самия ме оставя.
Точен стих, и любовта ми -
това е всичко. Не ще ме изкусят
ни нови хоризонти, нито път.
Далеч от този бяс. Желая само
да пренеса отвъд Предела
тишината.
Следващо
Обратен водопад, 1995, ІІІ
