ХХХІ.

Хвърлям камък
и по езерната повърхност се пръсват кръгове,
целувам
и от света остават само две устни.

Какво и до кога
преминава от причината в продължението й -
камъкът -
във водните кръгове,
които вече следя,
целувката -
в устните, които ме обземат.

Човек се ражда
и неговия дух се пръсва
в кръгове.



ХХХІІ.
Паркът, 1999