Като денонощие -
не може никой границата да посочи в залеза и изгрева
между настъпилата нощ и свършилия ден,
а светлината прелива в по-малко светлина -
няма граница между света и мен.
Тъй както аз съм повече от сетивата си,
светът е повече от своята материя
и някъде във деликатната среда на съчетанията им
светът започва в мен и аз в света.
Но какво е в мен и вън от мен?
Нима са в мен страхът,
необяснимите тревоги и сънищата айсберги,
или са вън от мене Слънцето
с очевидната си топлина
и камъкът с пределните си форми,
или е вън от мене виното
с възможностите си релефни.
Вън е в мен, а в мен е вън.
През деветте отвора на тялото излизам
в сънищата и мечтите,
в открития космос на думите
и влизам сред пчелите
и звездите си.
ХХІІІ.
Паркът, 1999
