Самочувствие в бъдеще време

      
Ще понесе ли съществото ни това раздалечаване?
Увлечен от безкрай, който сам твори,
опиянен от участта си -
разума все повече във себе си потъва,
а нашите сърца сънуват още
                     онзи стар камбанен звън.
И вечните слова, които
                       Забравената нежност връщат.
Ще издържат ли плещите ни този ритъм нов,
този неочакван бряг?
Вековете своята хармония създават,
ала и човека полага знака си
и по-настойчиво пресътворява онова,
                        с което побеждава.
Но ще понесе ли този бяг
роденото във кърви тяло,
ще понесе ли дланите ни тази
                      меняща се земя,
това бъдеще,
което обитава настоящето?




Следващо
Опит за определение, 1989