Расте ли основанието, изказът се вплътнява.
Но защо тогава все по-болезнен става тонът и гласът по-тънък,
когато говорим за човека? Или сега отново сме
в онази точка на обглеждане, когато обобщенията са
предначертано невъзможни, тъй като властва
делимостта на същността му? Витрувианският човек
умря. Не съществуват вече красивите пропорции
на вертикалното му тяло и разпознаваемият център.
Сега човекът няма център, ни контури,
които да определиш – съставен е от
точките на допир със света около него и това е
поредната промяна в структурата му.
Мрежата на отношенията е сменила
скелета на състоянията. Но
как се възхвалява низ от възли,
кои са призивните думи?
Следващо
Продавачът на конци, 2009
