През този час нощта ухае на страстен восък
църквите набъбват и заблестяват ребрата на светците
мостовете се изправят над реките
и разтварят покоите си за хитрите кораби
тревите са трудни и гъсти като влажни коси на момиче
под земния пласт горят въглени
и играят нестинарки с огромни очи и ноздри
ломброзовски типове вършат своите престъпления
плътта се разгаря и поглъща времето
в мръсни кръчми умират мъже
пристанищата бълват хероин и проститутки
долини рисуват втрещени хълмове по небето
а планините и пещерите се смеят с гласове на отшелници.
Сега изпъкват лудите краски
сега потъмняват очите на зверовете и птиците
сега едно мигновено откритие е равно на чаша ракия
сега някъде във вселената с нежно ухо се върти планета.
Време за всичко
преди полунощ
когато кякто винаги още нещо не е решено
а всичко започва отново да тече
и да се превръща в минало
в този огромен златен пчелин
в тази прозрачна центрофуга.
Съблазнено откровение.
Следващо
Опит за определение, 1989
