Обреченият на тайни

     
Кои са белезите на това
Безспорно съществуване? С какво оставаш -
набеден от някого да бъдеш жив?
Кое пренася същността ти през тази
огледална светлина, утъпкана във хаотичен бяг?
Какъв е смисълът да продължаваме?
Не мога да получа отговор.
Аз зная -
Единствено въпроса в мен е вкоренен,
като частица от кръвта ми,
като парче от мойта тъкан
и като тумор смъртоносен - във мен,
чрез мен живеещ.
Роден съм да го пренеса на неродените -
така от мъртвите със него бях дарен,
както те от неродените.

И няма утеха -
Кохелет пренесе същите слова,
дочути от пастирите.
Оскъдно ли е времето изминало за този
изстрадан отговор, или Природата не е създала още съществото,
което ще отвърне? Не крие лицето си Горгона
и няма песен
                     несподавена -
със унижение и скръб
всеки стремеж е увенчан.
Идем, окаменяващи.




Следващо
Опит за определение, 1989