х
аз съм който съм не съм ли който съм
или пък съм и нещо друго наред с това
което съм така че две да съм най-малко
но не е ясно кой е аз и кой е илко и дали
е равно първото на второто за да се слага
знак за равенство когато казвам аз съм илко
тъй като все пак остават две
частите на равенството и са разделени
а не са едно което свива равенството в себе си
сгъва го така че няма равенство от две
еднакви части а едно единствено едно което
се изрича чрез самото себе си и не трябва
допълнително да се описва да се обяснява
чрез нещо друго
х
виж архимеде твърде тежка е земята твърде масивна
има толкова много планини води слонове като я гледам
от моята позиция дори изобщо няма кръгла форма
а е напълно плоска и пълна с всякакви препятствия
дълги пътища по които нямаш ни вода ни храна ни
подслон пътища дето не им се види края да не говоря
за морето което започва с плитчини и тънки бледозеленикави
полюшващи се между плоски камъчета водорасли
но продължава и продължава да става по-дълбоко
като съня от който никой не ще да се събуди също така
да не говоря за планината дъх не ми остава а съм
в подножието само и над мен са всички пропасти и камънаци
да не говоря за пустините които съм чувал че ги има
приличали са на морето по дълбочина но с различни цветове
също така да не говоря за къщите които хората са построили
за да живеят в тях и продължават да строят за да живеят в тях
и тези къщи трябва да са здрави и непоклатими
направо вечни като пирамиди да не говоря как ревниво бдим
светът да бъде същия съвсем какъвто преди нас е бил
никак да не се променя сякаш изведнъж ще секне
ако заизглежда по-различно също да не говоря
колко много са гробищата по земята не ми се мисли
как изглеждат и какво е в тях какво може да се появи
ако земята се търкулне та изобщо ми се струва
че идеята ти с лоста е пределно странна да не кажа
направо идиотска сигурно си я подхвърлил само така
да се направиш интересен да впечатлиш
я някой цар я някоя царица но не и работа да свършиш
защото признай че това си е напълно нереално
но архимеде потрябва ли ти общ работник
ще ме извикаш да помагам защото като гледам
как си направил от всичко това от цялата земя
една обикновена сфера то няма да е много трудно
да се повдигне това кълбо да се търкулне напред
както се повдига едно кълбо стига човек да има
подходяща точка за опора и съответен лост
х
х
сега откъде трябва да тръгнем от нищото гърците
откъде са тръгнали от нищото а все още им слушаме
умните приказки добре че започваме да не им вярваме
да се съмняваме това ли е наистина с което
трябва да се занимаваме или пораснали вече
отдавна вече не деца отдавна вече отбити
от майчиното мляко отново се приспиваме
с познатите приспивни песни повтаряме ги
като в унес сякаш изпитваме някакъв страх
да не секнат да престанат да ни олюляват
очакваните хармонии но вече не сме жабите
наклякали около голямото езеро не квакаме
само ние а и други звуци се чуват определено
странни които не можеш да наречеш жабешки
да не говорим че езерото го няма просто се е стопило
във всички посоки и няма нито брегове нито дъно
нито дълбочини а само някаква безкрайна
безкрайно безкрайна повърхност която като гледам
напълно е изместила дълбочината като посока
какво да правиш сега с понятията на голямото езеро
кой разбира какво му говорят кой ги чува изобщо
умирам от желание да взема нож
х
и да разтворя както се разтваря мида
вещ някоя за да й видя битието
мисля че на цвят ще бъде тъмносиво
може би е хомогенно а може и да не е а да има
някакви съсиреци с различен цвят и гъстота
но трябва със сигурност внимателно
вещта да се разтваря за да не се изплиска
извън формата си битието и да се стопи в земята
без следа
х
х
не не са същите юнски лета няма нищо общо това което сега
трябва да е лято с онова което лято беше когато бе начало всичко
и не начало а направо отсъствие на време когато
нищо не започва и не свършва нищо как пак да видя
юнските лета не мога да ги видя пречи ми краят
през който вече всичко гледам като през ясен и натрапчив
музикален фон който постепенно се усилва заглушавайки
останалите звуци но кой прави летата да са юнски
и кой прави вече да не са където краят е там е и началото
х
след като както казват светът на малките неща
няма нищо общо с този на големите как става така
че пред мен стои роза или как става така че разливам вода
някакъв среден свят ли има където фактите се случват
или пък някъде в средата несъвместимите се срещат
и там където се събират почвата се наторява става
плодоносна и в тази полоса от избуяли актуалности
се появява розата изтласквана към своите явления
от сплетените впити едно в друго противостояния
