х
цветето не е цвете само когато цъфти
когато всеки ще посочи ето цвете
а цвете е и когато е само една
гола пръчка без листа и без цвят която
никой не поглежда никой не иска да погледне
защото какво красиво има какво
необикновено в една гола пръчка
която миг подир миг прави в себе си
цветето някак на тъмно без никой
да знае никой да вижда това
х
колко са разплакващи направо трогващи дълбоко
дълбоките думи дълбоките песни но защо след тях настъпва
същата равна еднаквост и пустота че даже по-голяма пустота
след летежа нагоре във въздуха с дълбоките кухи думи
х
не искам никой да ми стои между големите въпроси
и мен самия да ми посредничи в разбирането на
въпросите на живота а също и на въпросите на смъртта
и нещата между тях да ми стои отгоре и да ми свежда
разбирането наистина въпросите са проклети
изобщо не са за пренебрегване виждат ми се непосилни
за глава като моята направо невъзможни изключено е
да мога нещо да схвана камо ли да отговоря
само че още по-непосилно е някой да ме напътства
в това приключение с като че ясен край да ме води
за ръка и плавно да ми обяснява нещата от живота
нещата от смъртта и нещата между тях сякаш
той си е решил задачата и човешкото
вече не му е никакъв проблем защото се намира
някъде над него откъдето то може да се направлява
в желаната посока не ще си спестя този фалшив ритуал
тази блудкава пиеса това което иде от човека
има човешки измерения усетено е с човешки сетива
премислено с човешки разум през който животът е минавал
оставяйки незаличими знаци оцветеното от живота
какъв отговор е излязлото от човешка уста какво
обяснява какво може да обясни къде гледат очите на човека
докъде могат да видят та да тръгнеш към изхода
по верния път нюанс някакъв това е всичко
което може да остане не цялостна картина
с разположени в перспектива хора и предмети
х
погледнат отстрани светът е дълбок хоризонтално
започва от-незнайно-къде и никъде не свършва
защото хората са наредени един до друг
както и мислите им думите им и движенията а не са
един върху друг като в обичайната дълбочина
насочена надолу където да лежи някаква основа
върху която да стои колоната но гледан отстрани
светът е много по-дълбок бих казал несравнимо
по-дълбок с наредените едни до други хора
мисли и движения
