Не стига Битието,
не само смисъла или безсмислието на живота,
но и ада - днес и тук,
не е ли много? Как
с товара от месо в черепа оставаме
или липсата на дух е съхранила от разлагане телата ни?
„Наведена глава сабя не я сече“. - Но и корона не носи.
Не разбрахте ли накрая, че не тялото ни боледува,
а разума? И че оцелява той, надмогвайки глада и
жаждата,
с изящната увереност на бог.
Това да бяхме проумяли, можехме да бъдем силни
днес.
Но като в бедствие побягва всеки разблъскван
от безверие и ужас.
Следващо
Обратен водопад, 1995, ІІІ
