Стефан Иванов за "4етири"

книгата ти ме обнадежди много
мислех че ще е песимистична или поне леко отчаяна
но не
макар строга рационална и абстрактна
има съвсем конкретни
сръгвания с лакът опасни връзки и вредни навици за събота следобед
има надмогване на дуалности и разделения
надмогване и на триади - теза антитеза синтеза
може би и затова се казва четири
някои хора не се учат да броят до четири
и да видят жизнения шемет такъв какъвто е
помитащ всеобемащ шашкащ
не си позволяват шока на изумлението
говорят за чудо и не се учудват
а ти си го описал без апломб и патос
но именно с апломб и патос
каквито трябва да има за да бъде свързан човек с цялото
за да се надява на телепатия в индустрията и в тълпата
за да бъде атом заедно с другите атоми от анатомията на това голямо тяло
в чийто корпус сме принудени да се скитаме и да се реем
и само от перспективата и смяната на фокуса ни
зависи дали ще си отредим едноизмерна дребна роля
със строга дефиниция и внимателно съблюдавана пунктуация
или ще се отпуснем и ще се оставим да сме съпричастни
да сме части от цялото и дори да сме цялото
което е дадено отделно на всичко и всеки
радвам се че си направил този обединяващ опит
и искрено желаеш истинска общност и емпатия
това е отвъд морал и естетика
отвъд човешкото е наистина
но е единственият начин човешкото да продължи
а именно да загърби човешкото
с всичките му дребни лукавства и евтини хитрини
с редките му изблици на светлина
и с постоянно царящият безразличен сумрак
на егоизъм навик и надменност
благодаря ти за книгата!