надвесено над потока дърво отразява
водата ли слънцето ли
студени пламъци танцуват по ствола
х
къде свършва Земята и къде започва Небето
можеш ли да посочиш
къде ти е духа къде е тялото
х
наоколо безкрай вътре бездна
отвъд е отсам и няма опора път няма
всяка сутрин едно цвете надига листа
х
х
наблюдава ли ме някой с тяло ставам тяло
ставам ум наблюдават ли ме с ум наблюдават ли ме с чувство
чувство съм кога съм цяло когато съм никъде
х
х
за какво е пригодена в сегашния й вид устата
да пие от чучур е пригодена от ручей
бавно течаща вода или струя не много по-обемна
от отвора на устата иначе или разумът ще се удави
или пък ще се разплиска всичко извън него
х
х
чел съм че има високи думи дори самите думи съм ги виждал
някъде по страниците на отминалите вече книги чест достойнство
свобода родина и други такива сигурен съм че съм ги срещал но
не знам нищо за съдържанията им не ми е ясно какво означават
и за кого се отнасят имат някак тържествено звучене наистина
малко провинциално малко патриархално като духова музика
неделя следобед в градската градина питам се какви ли са били
хората които са ги изговаряли за какви точно случаи и в какви времена
защото нищо от това тук няма връзка с тези думи нито хората
нито времената сякаш някакъв извънземен се е записал и слушам
речетатива му аз лично а и тези около мен употребяваме други думи
ниски къси и прозирни винаги някак обхождащи и опипващи бих казал
дори предпазливи прелитащи над нещата с лек полъх над повърхността им
една идея над нея не знам как са говорили преди мен къде са дълбали
в нещата защо навътре са навлизали и какво са търсили там като
е ясно че посоката на живота не е вертикалната а хоризонтална
и не проникването е важно а обхващането и за това думите
не трябва да пробиват и сетне да стоят непоклатимо а само да докосват
отминавайки веднага което са докоснали та за това някак тъжно
изглеждат високите думи приличат на отломки от разбил се
в плитчините презокеански кораб
