х
къде стоите еталони образци на идеи защото сигурно сте някъде
в мен ли в друг ли някой или без място сте и само
във времето сте разположени без всякаква протяжност
сигурно ви има защото живите образи във вас се разполагат
за да придобият смисъл и начален тласък та как иначе
суровото явление ще се насити със значения ако не се насложи
в предсъществуващ образ който да приеме явлението в себе си
и да го формира тъй както матрицата формира течния метал
придавайки му форма и чрез нея смисъл но къде сте неосезаеми
как съществувате без да сте живи как ви има без да пребивавате
така невъзможни за допир но толкова въздействащи като че сте по-живи
от живите някъде в гънките на реалността се криете там
където времето не преминава а стои застинало сякаш
няма сили да преодолее криволиците на битието
но как въздействате като сте напълно неподвижни може би
суровите явления веднага щом се появят минават през гънките
откъдето вече променени излизат на повърхността
те идват при вас образци не вие при тях защото са бурни и размътени
суровите явления и търсят покой и яснота за да бъдат разпознати
а покоят е където времето не преминава и стои застинало
но защо ви има защо времето стои над вас и не преминава
сякаш зорко бди да не проникне нищо живо в безмълвния покой
там където вие сте непроменими кой може да знае това
не е по силите на разума да разбере защо от неживот
животът се нуждае
х
изчистени образи животът на някого е свършил но е останал
смисълът на съществуването му мъртви но живи сте образи
стоите невидими винаги някак изправени като крайпътни знаци
по които се ориентирам в мъглите на живота в сивите
и лепкави мъгли виждам ви без жестове без думи без
всякакво движение но ето винаги в мен сте ясни лица
когато избор трябва да направя и да отсея истинното
от фалшивото и блудкавото от красивото нищо
сред чертите ви не ме обърква и не ме разсейва
нещата от живота са изтекли в пресъхналите корита
и само чисти щрихи са останали за да указват безпогрешно
