Посвещения на Е.

   
1.

Да отстоиме любовта си!
Любима,
да не дочакаме с отворени очи
живота да ни раздели.
През нашите тела,
като във пясъчен часовник времето изтича
и върху слятата ни сянка пада -
без следа да ни засипе.
Без нас
живота отминава в нас.
Разбираме за своите сърца това,
което се е сбъднало -
сякаш без себе си умираме.
Затуй -
да отстоиме любовта си!


2.


Чист, кристален хлад страните ми обгръща.
Бързи стъпки са направили следи в снега - след тях вървя.
Тихо светят лампите във мрака.
От прозрачен мрамор въздуха е построен,
на върха стои луна.
Спокойно и самотно
сърцето ми и аз сме слети,
принадлежим на този час.
Не вяра, не тъга, дори не слабост -
изпитвам чистота.


3.


От едната страна си ти,
да, ти -
определената от жадната надежда,
от очакването с цвят на благороден камък,
ти -
определената от продължаването на живота
чрез твоите условия,
сякаш чрез тях е съществувал.
От едната страна си ти -
предричащата нежността,
утвърдителката,
определената дори с отсъствието си.
От едната страна си ти,
от другата -
естествеността на желанието
да бъда нежив.




Следващо
Опит за определение, 1989