Учуден съм, че още дишам, че крача,
че изпитвам глад и жажда.
Учуден съм, че свита в най-малките си измерения,
душата ми предишната обвивка обитава още.
И тези две ръце, които се размахват грозно,
гласа ми, изричащ думите неоправдано гръмко,
пространството за мене отредено с факта
на триизмерното ми тяло.
Би трябвало във миг
да се превърна в нищо -
не, по-добре във плъх или в змия,
или в изгниващ клон в най-калната от есените.
Наистина, ужасно чудно ми е как
независимо от мойте настроения живее тленното ми тяло,
извършва своите движения само,
само се смее и само се радва.
А ето и сега, когато моя дух е паднал,
и кръвта ми като вятър преминава през сърцето -
отново ритуала си започва жреца-тяло
и старите, подвластни на безкрая
форми и движения
нашепват свойте очевидни заклинания.
Встрани от себе си - единствен мрачен зрител, -
как да изкрещя -
да хвърли странната си маска немия актьор
сред сумрачната зала!
О, мога ли да се опра, за да се вдигна,
когато съм в едно -
предчувствие и камък.
Следващо
Опит за определение, 1989
