В тъмната, несъбудена още къща,
слънчев лъч - оранжев и прашен пада накриво върху стената -
сякаш лунна пътека.
Уязвима от най-лекия повей на вятъра, трептейки като
птиче перо,
заплетено в клоните -
светлината потъва за миг и отново избликва
с предишната яркост.
После с боязън, плавно, но някак вече решено,
угасва стената.
Следващо
Опит за определение, 1989