Свободата, любовта...

Свобода.
Не мога да говоря за свободата!
Аз знам лицето й,
познавам всички признаци на шумното й съществуване,
но не мога за нея да говоря.
Дори спомена за нея е мъчителен,
защото като с лъч,
                    крещящ от светлина,
посочва моя доброволен арест,
                           на чийто под лежа.

Под тялото ми е ключа,
към който аз не мога да посегна.
Аз мога да говоря за избора.
За избора на подчинение,
при който имам свобода на избор.
Аз мога да говоря за страха от избор,
за бавното и ежедневно приковаване
към шутовските ни проблеми.

 
Аз мога да говоря,
че няма спомен във сърцата ни за свободата,
няма навик
разума ни свободата да избира
пред всички други основания -
не вечния компромис.

Любов.
Не мога да говоря за любовта!

Аз знам лицето й.
Познавам звуците на нейното събуждане
и мириса на плодовете й узрели.
Познавам силата на нейното възвръщане
и празниците на възторга й насрещен.

Но аз не мога да говоря за любовта!
Аз помня верността лъжлива,
                    зад безразличието скрита.

Аз мога да говоря за задушаващата сивота,
която ражда болни своите деца
и болни в гроба ги изпраща.
Аз мога да говоря и за отчуждението злостно,
което падналия на земята мачка
и в страх от самота
                    прегръдката превръща.

Свободата, любовта…



Следващо
Опит за определение, 1989