Най-доброто време за построяване на къща е три часа след полунощ. Разбира се, ако искаш да направиш истинска измислена къща, а не някаква крива барака с позволени картони и възглавници. Естествено, да се събудиш в такъв час не е лесно, поради което трябва да се направят две неща. Да се престориш на дълбоко заспал точно след сладкото „Лека нощ“ и освен това – да назначиш няколко добре измислени мускетари, които да стоят до главата ти, за да те събудят точно навреме. Важното е, когато ставаш, да не си напъхаш и двата крака в нощното гърне или да не помислиш, че е дошъл наемен убиец, и да стовариш нощната лампа върху преградата на леглото. Веднъж заспал, извинявай, веднъж станал, трябва да си убеден, че никой вкъщи не е буден. Има различни начини да провериш това, но един от най-изпитаните е да се приближиш на една педя разстояние до лицето на човека и да му кажеш високо и ясно: „Ти си глупаво магаре!“ Ако след три секунди – брои се на глас – не последва удар с пантоф по главата ти, можеш да допуснеш, че човекът спи (или се прави на заспал). Последното, което също може да се очаква, не е в твоя полза, но ти нямаш друг изход – освен ако не се смяташ за долен пъзльо.
Като всеки уважаващ себе си разбойник ти няма да се задоволиш с каквото и да било и решаваш да направиш една истинска измислена къща в средата на хола. Разбира се, в нея няма да живееш сам. След като я построиш и станеш главатар на всички банди в квартала, ще си доведеш жена – може би онова русо момиче от съседната група, ще имате деца, в края на живота си ще пушиш лула и няма да пиеш прясно мляко всеки следобед. Последното те изпълва с енергия и ти се залавяш за работа.
Чувал си, че всяка къща трябва да има мазе, но като си спомняш няколко страшни чистения на вашето в кооперацията, на бърза ръка се отказваш от него. За основа ти трябва нещо солидно. Онези черги, които ти ги пробутват – да не мислят, че се заблуждаваш какво струват. Избираш масата в трапезарията, с полираните крачета. Откъртваш ги – тези проклети болтове – и отнасяш плота в хола. Ако ти пречи килимът, можеш да не го изгаряш веднага, тъй като ще ти потрябва, след като изградиш огнището. След като си поставил основите, започваш да издигаш стените. Спираш се на библиотеката в хола и сваляш от нея две вратички. Парчетата от счупени чаши можеш да избуташ в ъгъла, за да не се порежеш. Другите две стени издигаш от обратното на две картини – винаги са ти били неприятни, защото през деня ги търкаш с парцалите за прах, пък и не виждаш защо трябва да висят разни стари муцуни, след като не са Том и Джери или Алф. Лесно правиш прозорци в последните две стени, като с пръст пробиваш платното точно в носа на дядото, после с леко пращене отлепваш мустаците му и част от ухото. Прозорецът на другата стена се получава встрани от дупето. След като вградиш прозорците, не изхвърляй парчетата от платната, защото ще ти трябват за същата цел както килимът. Тъй като височината на стените не е твърде голяма, решаваш покрива да поставиш, след като оборудваш цялата покъщина. За легло, естествено, избираш всички изгладени през деня ризи и рокли, като за по-голямо удобство за възглавница поставяш черната кожена чанта, в която привечер се слагаха уж някакви важни хартии. Столът се получава твърде удобен от филцовото бомбе с черна лентичка около бомбето (естествено поставено с бомбето нагоре). Огнището става чудесно от три сложени на кръст парчета – за предпочитане е така образуваната дупка в пода да е пред вратата на къщата, за да я използваш за градина. След като кръстосаш паркета, внимателно пъхваш под него направени на фитили десет- и двайсет левови банкноти, но не запалваш огъня веднага, защото къщата още не е наредена напълно. Масата я правиш, като поставяш с екрана надолу малкия цветен телевизор и няколко пъти го удряш леко в пода, за да изправиш екрана – забелязал си, че е леко изпъкнал. Разните му подробности – провизии, дрехи и др., набавяш от хладилника и гардероба – яйца, торти, ръкавици и др. Да, къщата е готова, обзема те чувство за уют.
Започнало е да се развиделява, затова трябва да бързаш. Мяташ килима в огнището, взимаш кибрита и запалваш огъня. След това сядаш с чаша какао (с много захар) в креслото си и се любуваш на буйните пламъци. Видели отвън светлината на огъня, близките ти идват да се постоплят и ти благосклонно ги каниш вътре. Баба ти се настанява в парче торта, дядо ти предпочита удобството на прясно кокоше яйце, в което сяда с плясък. Влиза и учителката ти от групата. Известно време стои права, тъй като не може да сметне колко е равно и равно, но накрая каниш и нея – след като е изсвирила за компенсация на два пръста и уста „Зайченцето бяло“. Топло и уютно е. Време е обаче да отиваш в детската градина. Оставяш ключовете от къщата на дядо си и излизаш.
През целия ден обаче си невнимателен, неспокоен. Дори опасно неспокоен. Нещо те гложде непрекъснато – някакво особено предчувствие, подобно на това, което имаш, след като си изтървал на пода глобуса от полилея, опитвайки се да почешеш ухото си през стъклото. Някакво особено предчувствие. На път за дома отдалече получаваш сигурни сигнали, които потвърждават опасенията ти. Но скандалът ги надминава стократно. Със зачервени от плач очи, целият треперещ – брат ти нямо протяга към тебе ръка и ти виждаш на дланта му смачкан билет от градския транспорт, който, впоследствие се установява, е бил в черната кожена чанта, послужила ти за възглавница. Всички те гледат с ужас.
