*
Някои хора не могат да обработват реалността и така да преобразуват приеманите от тях твърди части от нея в енергия за поддържане на нормалното си съществуване. Реалността нахлува в отворите на телата им на тласъци и на пристъпи излиза обратно в несмлян вид.
*
Метафизическите занимания приличат на следобедната дрямка – човек си почива, отпуска се и се пренася нетелесно в небето за част от времетраенето на сиестата. Когато е активен и върши конкретна работа, човек не може и не упражнява метафизика, не вижда смисъл в това. Наистина, на медитирането около и над неземни проблеми никога не се е гледало с добро око, но досега поне здравомислещите са давали право на живот на селските идиоти, които под различна форма са го правили, тъй като /здравомислещите/ са допускали от жизнен опит, че: всичко е възможно, кой знае, никой не знае, не знаеш от коя трънка може да изскочи заек, и прочее. От известно време, обаче, селските идиоти директно са лишени от територия – неземното е свалено, проснато къде върху маси, къде направо върху земята, и здравомислещите правят с него каквото си пожелаят. Някои го използват на определени етапи и в определени съотношения за различни експерименти, други – за да завиват с него закупени от пазара мазни или овлажнени продукти, трети – за нещо различно. Когато се е отделил от Космоса чрез претенциите на своя Разум, Човекът очевидно не е успял да прибере със себе си всички свои части и знаци за предишната си космическа прилепналост, които впоследствие са се формирали, обособили и ситуирали в небето като отвлечените, неземни въпроси на метафизиката. Връщайки се в изходно положение на единение с Космоса, Човекът с удоволствие и лекота се отървава от тези вече ненужни и вече нищо не значещи негови отпадналости.
*
*
Юли, 2010
Някои хора не могат да обработват реалността и така да преобразуват приеманите от тях твърди части от нея в енергия за поддържане на нормалното си съществуване. Реалността нахлува в отворите на телата им на тласъци и на пристъпи излиза обратно в несмлян вид.
*
Метафизическите занимания приличат на следобедната дрямка – човек си почива, отпуска се и се пренася нетелесно в небето за част от времетраенето на сиестата. Когато е активен и върши конкретна работа, човек не може и не упражнява метафизика, не вижда смисъл в това. Наистина, на медитирането около и над неземни проблеми никога не се е гледало с добро око, но досега поне здравомислещите са давали право на живот на селските идиоти, които под различна форма са го правили, тъй като /здравомислещите/ са допускали от жизнен опит, че: всичко е възможно, кой знае, никой не знае, не знаеш от коя трънка може да изскочи заек, и прочее. От известно време, обаче, селските идиоти директно са лишени от територия – неземното е свалено, проснато къде върху маси, къде направо върху земята, и здравомислещите правят с него каквото си пожелаят. Някои го използват на определени етапи и в определени съотношения за различни експерименти, други – за да завиват с него закупени от пазара мазни или овлажнени продукти, трети – за нещо различно. Когато се е отделил от Космоса чрез претенциите на своя Разум, Човекът очевидно не е успял да прибере със себе си всички свои части и знаци за предишната си космическа прилепналост, които впоследствие са се формирали, обособили и ситуирали в небето като отвлечените, неземни въпроси на метафизиката. Връщайки се в изходно положение на единение с Космоса, Човекът с удоволствие и лекота се отървава от тези вече ненужни и вече нищо не значещи негови отпадналости.
*
Няма нищо ново под Слънцето, защото сме затворени, заключени в знанията, усещанията, възприятията на актуалната епоха. В епохата на ловците за тях не е имало нищо ново. Новото се появява със земеделците, което става няма-нищо-ново в рамките на тяхната им епоха, докато не идват градовете, в които няма-нищо-ново, докато продължават да се държат като такива, докато не идват следващите, за които отново нищо-ново за съответното им време. Това е рецепта, която сготвя добре Еклисиаст, така че да може да се консумира и студен.
*
Ако всяка идея си има актуалното време, което в повечето случаи не съвпада с времето на генериране на съответната идея, това не представлява ли неопровержимо доказателство, че съществуваме – а/ всеки в различно от времето му на живеене, и б/ всеки – в различно от това на другите време.
*
Ако въздействаш/променяш допусканията на човека – променяш ли същността му?
Ако въздействаш/променяш допусканията на човека – променяш ли същността му?
*
Като казваш Бог – знаеш ли какво казваш?
*
Когато не си обвързан с отношение към определено, към конкретно божество, определени ритуали, определени формули – тогава ти не търпиш негативите от обвързването с една темпорално и пространствено ограничена религиозна конструкция, избягваш двойствеността на една уникалност, която е приела безпроблемно да съществува наред с други подобни квази-уникалности, сякаш не е докрай такава /за да търпи останалите/.
Религиозното чувство, което не залага на отношение към, а на състояние на – избягва тези проблеми, сваля вътрешното противоречие, елиминира двойствеността. Състоянието на радост, на чистота, на ред, на увереност, на спокойствие, на възторг, състояние на осъзната, градивна и възбуждаща едност с безкрайността и безначалността и с безкрайните им възможности; състояние, което има един-единствен адресат – Човекът, един-единствен извор – Човекът, и един-единствен смисъл – съгласието на Човека със самия себе си.
Състоянието на цялостност – когато Човекът не различава в себе си разумното от духовното, съзнаваното от предчувстваното, телесното от не-телесното, когато вече не вижда, не усеща преграда между себе си и Космоса, не се различава от него, не отличава вече човешкото от космическото – както последното не го отличава в себе си от себе си /което не е нито унизително, нито стряскащо/.
Така, Човекът вече не се нуждае от свой божествен представител, който да опосредява контакта му с Космоса, да му го превежда на човешки език, за да го разбере; Човекът вече не вярва, не се нуждае от вярата си в Нещото между него и Космоса, защото те вече са едно. Не трябва вече да се обучава на специални обноски, да се наглася предварително, не трябва да се преоблича в специални одежди, за да присъства на приема на Космоса, защото вече е у дома си и, ако иска, може да се разхожда в него и гол.
*
Реалността ли се проявява и като не-реалност или разумното не постига съгласие с не-разумното начало и тя се възприема в две състояния? Искаме да наклоним течност в чаша – ръката се задейства, чашата се накланя, а в нея и течността – еднотактовата пиеса с два акта е изпълнена. Знаем, че всичко това е станало, тъй като: 1. сме го пожелали, инициирайки 2. съответното физическо действие. Защо не можем да приемем, че сме в състояние да инициираме с едно свое желание събитие в друга галактика, което се случва преди или след хиляда години? А най-вероятно правим това, но не го разбираме – “вътрешните” ни сетива, с които верифицираме, могат да отброяват (все още) само до едно. Което преди време е било нула.
Юли, 2010
