Метафизическите занимания приличат на следобедната дрямка – човек си почива, отпуска се и се пренася нетелесно в небето за част от времетраенето на сиестата. Когато е активен и върши конкретна работа, човек не може и не упражнява метафизика, не вижда смисъл в това. Наистина, на медитирането около и над неземни проблеми никога не се е гледало с добро око, но досега поне здравомислещите са давали право на живот на селските идиоти, които под различна форма са го правили, тъй като /здравомислещите/ са допускали от жизнен опит, че: всичко е възможно, кой знае, никой не знае, не знаеш от коя трънка може да изскочи заек, и прочее. От известно време, обаче, селските идиоти директно са лишени от територия – неземното е свалено, проснато къде върху маси, къде направо върху земята, и здравомислещите правят с него каквото си пожелаят. Някои го използват на определени етапи и в определени съотношения за различни експерименти, други – за да завиват с него закупени от пазара мазни или овлажнени продукти, трети – за нещо различно. Когато се е отделил от Космоса чрез претенциите на своя Разум, Човекът очевидно не е успял да прибере със себе си всички свои части и знаци за предишната си космическа прилепналост, които впоследствие са се формирали, обособили и ситуирали в небето като отвлечените, неземни въпроси на метафизиката. Връщайки се в изходно положение на единение с Космоса, Човекът с удоволствие и лекота се отървава от тези вече ненужни и вече нищо не значещи негови отпадналости.
Юли, 2010
