Като казваш Бог – знаеш ли какво казваш?
*
Когато не си обвързан с отношение към определено, към конкретно божество, определени ритуали, определени формули – тогава ти не търпиш негативите от обвързването с една темпорално и пространствено ограничена религиозна конструкция, избягваш двойствеността на една уникалност, която е приела безпроблемно да съществува наред с други подобни квази-уникалности, сякаш не е докрай такава /за да търпи останалите/.
Религиозното чувство, което не залага на отношение към, а на състояние на – избягва тези проблеми, сваля вътрешното противоречие, елиминира двойствеността. Състоянието на радост, на чистота, на ред, на увереност, на спокойствие, на възторг, състояние на осъзната, градивна и възбуждаща едност с безкрайността и безначалността и с безкрайните им възможности; състояние, което има един-единствен адресат – Човекът, един-единствен извор – Човекът, и един-единствен смисъл – съгласието на Човека със самия себе си.
Състоянието на цялостност – когато Човекът не различава в себе си разумното от духовното, съзнаваното от предчувстваното, телесното от не-телесното, когато вече не вижда, не усеща преграда между себе си и Космоса, не се различава от него, не отличава вече човешкото от космическото – както последното не го отличава в себе си от себе си /което не е нито унизително, нито стряскащо/.
Така, Човекът вече не се нуждае от свой божествен представител, който да опосредява контакта му с Космоса, да му го превежда на човешки език, за да го разбере; Човекът вече не вярва, не се нуждае от вярата си в Нещото между него и Космоса, защото те вече са едно. Не трябва вече да се обучава на специални обноски, да се наглася предварително, не трябва да се преоблича в специални одежди, за да присъства на приема на Космоса, защото вече е у дома си и, ако иска, може да се разхожда в него и гол.
юли, 2010
