Реалността ли се проявява и като не-реалност или разумното не постига съгласие с не-разумното начало и тя се възприема в две състояния? Искаме да наклоним течност в чаша – ръката се задейства, чашата се накланя, а в нея и течността – еднотактовата пиеса с два акта е изпълнена. Знаем, че всичко това е станало, тъй като: 1. сме го пожелали, инициирайки 2. съответното физическо действие. Защо не можем да приемем, че сме в състояние да инициираме с едно свое желание събитие в друга галактика, което се случва преди или след хиляда години? А най-вероятно правим това, но не го разбираме – “вътрешните” ни сетива, с които верифицираме, могат да отброяват (все още) само до едно. Което преди време е било нула.
Юли, 2010
