1. Извън кръга
Да се излезе от този омагьосан, изтощаващ и безсмислен кръг – има Бог-няма Бог - да се направи крачка встрани от очертанията му, около които зорко бдят както атеистите, така и теистите /и двете групи, всъщност, неразривно свързани с Бога – едните със знак минус, другите със знак плюс/.
След като хилядолетия този спор няма изход/разрешаване, значи той просто трябва да се изостави, поради наличието на системен проблем за решаването му. От друга страна, неговата висящност не добавя екзистенциална прелест, заради която да си струва той да бъде /изкуствено/ поддържан.
Преди двадесет хиляди години Богът не е съществувал за Човека. Има вероятност Бог да е съществувал тогава, зает със съответните си космически задачи, а има вероятност и да не е съществувал, но това няма никакво значение, защото Човекът не го е знаел /ако е съществувал/. С развитието на Човека, Богът се появява за него, взимайки различни форми, превъплъщения, на някой места – като много богове, на други – като Един Бог. Същевременно за част от хората Бог не е съществувал и не съществува /дори на практика да го има/, като определено не може да се твърди, че тази част е по-слабо умствено и духовно развита от онази, за която Бог съществува. На последно място, различните хора имат различни умения – едни могат да рисуват, други да не дишат десет минути, трети да създават музика, четвърти да ходят по въже над пропаст, пети – да вярват в Бог.
Религиозното чувство – едно от особените умения на Човека, което открива Бог на места, където никой не подозира, че може бъде.
След като за Човека Бог му се явява и изчезва в зависимост от развитието му, то важното не е дали последният съществува или не, а развитието на Човека, характеристиките на това развитие, какво в конституцията на Човека прави необходимо и възможно Богът да му се появява, респ., да става излишен. Днес Бог е излишен /освен за хората с особено умение/, защото актуалното състояние на Човека не предполага наличието му. Никой /извън кръга на хората с особено умение/ не знае какво представлява Бог, нито какво може да прави; справянето с живота може вече да става с помощта на сравнително елементарни психо-соматични техники; милосърдието, състрадателността и благодарността в отношенията между хората са сред най-важните практически правила за оцеляване във внезапния, взаимосвързан и взаимозависим глобален свят, но най-вече – необяснимите явления на Земята и на небето, и безкрайността на Вселената/Вселените сега по-скоро възбуждат енергията и творчествата на Човека, а не го смачкват психологически, което да налага Божията намеса. Ако нещата в бъдеще се променят и имаме същата религиозна схема – един нов Св. Павел, един нов Калвин ще предложат следващия актуален революционен вариант на отношенията Бог-Човек.
2.
Както няма Един Красив, а има красота, така няма Бог, а има /състояние на/ божественост.
3.
Няма значение какво и колко е налично около тебе /хора, вещи, възможности, препятствия, разстояния, периоди/ - наличното е измеримо, следователно – подлежащо на изчерпване, ограничена складова наличност. Човекът, който има малко, човекът, който има много, човекът, който има достатъчно – човеците, за които светът става измерим.
4.
Освиенцим е част от човешката история. Но можеш ли да се приготвиш за нещо подобно?
5.
Столът, който си остава един и същ, се вижда огромен на малкото дете, а с напълно подходяща големина на същия, вече станал възрастен, човек. Кой стол е верният?
6.
Сложи на мястото на протестантския Бог Човека и нещата си идват на мястото.
7.
Държиш се така, сякаш някой друг трябва да свърши вместо тебе човешките ти работи. След като си роден, за да умреш, кой друг да свърши това?
8.
Разрохкване на смисъла – дотам с личния принос.
9. Фриволно доказване
Общо частите на човека – тяло, разум и дух. Науката е предметът на разума - това, с което той поради естеството си може да се занимава. След като има и дух, трябва да има и съответен предмет, съответно негово занимание, което по необходимост трябва да е различно от това на разума поради естеството му на дух – т.е., всичко онова, което е от една страна човешко, а от друга – не е предмет на разума. Ето защо религиозното чувство съществува по необходимост, (поради съществуването на духа).
10.
Заниманията със съдбата на християнската религия биха били сега напълно излишни, ако не съществуваше инерцията на западната традиция да разчита на религиозното чувство като на спасително средство за: 1. оздравяването си, и 2. успешно справяне с останалите традиции. Но проблемът днес е, че спасителното средство е запазило само външните си контури, а отвътре е кухо, в най-добрия случай – загнило. В този смисъл – от жизнена важност за тази традиция е дали и до каква степен другите традиции са ангажирани с нея, (доколко тя има значение за тях), или просто я подминават като пътен знак.
11.
Умен ход от страна на Калвин и Лутер, но вече е време да се приключи с това - Западът повече не може да стои на палците си - позата, в която го постави Реформацията - очевидно е изтощен. Разрешенията на реформаторите отразяваха определено състояние на Човека и направиха чудесата на последните петстотин години, но вече са контрапродуктивни и произвеждат истерия, вместо енергия. Въпросът е – и този път ли Западът ще обвърже настъпването на новата епоха с един различен прочит на Стария Завет или ще излезе извън кутията.
12. Естествена религия
Кое религиозно чувство е по-„истинско” – онова, което се изпитва на места, извън големите градове, или в последните? Парадоксът е, че големите населени места, където управляват правилата, и които съществуват поради същите тези правила, налагат необходимостта от естествена религия, от естественост на религиозното чувство, докато усамотеността и отделеността на свободните пространства изискват придържането към утвърдени модели и точни правила за упражняване на религиозната практика.
13. Очертанията на Човека
Няма над, отвъд и свръх Човека. Да твърдиш обратното, означава да заявиш, че той има граници, които са ясни и различими, и които познаваш; че е структура с определен обем и очертания, което, особено отнесено към не-телесните му субстанции, звучи смешно. Човекът е състояния.
14.
Движенията на религиите – движение на бумеранг.
Октомври, 2010
