Реформация на Реформацията – вместо четири (пет) „само” – само едно „само”.
Само Бог. Бог, който може да е син, баща, дух, мъж, жена, андрогин, животно, нещо-без-плът, видение, предчувствие, с образ, без образ, разпънат или не, земен или небесен, смъртен или безсмъртен, единичен или множествен. Само Бог – онова, което онзи, който търси като Бог, намира – точно това и точно тогава, и нищо повече. Не специални места, не специални писания, не специални нагласи, не специални техники за обезпечаването му, нито специални хора за разгадаването му. Само Бог сега – не предисторията, в която липсваш, нито следисторията, в която също липсваш.
Само Бог – всичко онова, което можеш да си представиш, че ще свърши работа.
*
Неспособен си за секс – възхваляваш платоническата любов. Така съвременните философстващи твърдят, че е дошло времето на тълкуването, обясняването на текстовете, тъй като нови не могат да се създадат.
*
За свършения човек светът е под опис, светът е сбор от свършващи неща, от ограничени, налични-сега количества. За не-свършения – светът е възможност за оплождане; той вижда възможности, а не наличности - светът е една пораждаща се възможност, а не изчерпваща се наличност.
*
Линията на човека – всичко наредено едно след друго, със задължителните – първо и последно. Нареденото време, нареденото пространство, нареденото случване. Линията на човека – как иначе?
*
Присламчване – не е ли това, всъщност, което правят от две хиляди години останалите сегменти от така наречената Западна традиция към евреите и Стария им завет? Просто първите нямат мисия, което ги прави да мислят и да се държат центростремително /дори, когато инстинктивно или съзнателно бягат от това/ - мисията естествено формира център за всичко онова, което не знае какво и защо прави. Или е на 24-часов режим.
*
Омагьосване – раз-омагьосване, омагьосване – раз-омагьосване – кога ще ни напусне омагьосаният кръг на Писанието?
Октомври, 2010
