добре е че няма само вещи в света а има също и не-вещи
вещите наистина създават сигурност като приют са
или пристан или пещера където сетивата си почиват
защото са получили онази близост заради която са създадени
а не висят блуждаещи сред нищото но само те не стигат
не са достатъчни да се постигне тази непрестанна живост
на света защото дори да са подвижни вещите сами не могат
да се пренесат от мястото където са престанали да бъдат
до там където ще се появят след време и трябва нещо друго
за да се получи свят нещо което те не са не-вещите
енергията измишльотините дръзновението планът
размириците светлината предричането гордостта
притеглянето отраженията святостта разумът отдъхва
там в не-вещите открива обетованата си земя
обляна в светлина и чистота това е пространството
на безпределна чистота където дори оръдието за убиване
не носи кръв и не пробожда нито храни хлябът
там където всичко е възможно и всичко недействително
идеална вакханалия но как не-вещите удържат тази
непрестанна живост на света след като нямат
ни пространство нито време нямат място на което
да застанат мирно за да ги види всеки и да ги покаже
всяка не-вещ на нейното си място и в нейно обкръжение не
не-вещите на практика ги няма тотално липсват никога
не са били сред онова в което хората живеят те са
някъде напълно отделени може би дори са в оня свят
но не и в този ако човек разчита на не-вещите
трябва да забрави и света и себе си те някъде
стоят невидими и са в такова непрекъснато движение
че е невъзможно да направят свят където
се стои определено време в определеното пространство
и трябва нещо друго за да се получи тази живост-якост
и да стане осезаем осезаемият свят нещо трето което
не е нито двете заедно нито двете поотделно защото
им е съвършено непосилно ала какво е то
как действа човек не знае и кого да пита
кой може да го разбере
х
уповавай се на идеите вещите са тленни
уповавай се на вещите идеите са невидими
уповавай се на себе си уповавай се на другите
на Бог Природа Сатана те са това те са онова
и трето и четвърто
х
какво е това как се казва това в което се намирам живеейки
до мен вещи които докосвам по-далеко вещи които виждам
най-далеко вещи които знам но не мога нито да видя
нито да пипна тогава колко дълго, колко широко е обиталището ми
или то няма измерения нито някакъв строеж а само разни
менливи състояния които ми се появяват за да видя в тях
реалността но няма ли това да значи че съм разширен безкрайно
отвъд знаенето си дори което няма ни отправна точка ни
точка на пристигане та може всичко да приеме дори това
което още не е
х
които сте живи ще ликуваме
