започна ли да осезавам времето се отделя от пространството
оттича се от шуплите напуска скритите му гънки измъква се потайно
от оразмерените му дебри в които е зимувало додето
сетивата го събудят и вече те не са едно пространството стои
както когато времето го е заливало с пенливите си метрики
но вече по-унило някак свито до естествените си размери
и времето вече не шурти необуздано по зъберите на пространството
а минава покрай него в права струя с ясно очертани краища
така разбирам часовете и посоките разбирам защото са отделно
и сетивата могат да ги различат станат ли едно отново
времето в пространството пространството на времето
посоките които към бъдеще текат тъй както часовете
от ниско към високото вървят пак станат ли едно
сетивата са затворени и аз съм сред реалността
каквато е
х
защо така често се среща стряскаща разлика
между вида на човека и онова което прави например
има пишещи поезия които са стари, плешиви и дебели
също такива художници и композитори което е скандално
на хората на науката на чиновниците и на други
е позволено да изглеждат всякак но правещите естетика
нямат оправдание за вида си трябва да направят избор
х
х
какво говори Еклисиаст след като съм роден след него
как може да твърди че няма нищо ново под Слънцето
сигурно става дума само за минало време
х
по какви ноти по какви правила е нареден животът ми
защо не се чува една мелодия все едно мелодична или не
а само какофония от звуци едни високи други ниски
каква хармония за каква хармония става дума и кой
да я направи като аз така и не успявам
да поддържам един и същи тон както и животът не успява
да поддържа в мен един и същи тон а само се надсвирваме
и голяма шумотевица се получава и съм сигурен че е кошмар
не за мене само но и за живота ми тъй като допускам че и той
би искал да види смисъл във всичко това
някакво съзвучие
