х
има ред и чистота под повърхността перфектен
ред и чистота не си мисли че там попадаш в нищото
в небитието в хаоса нищото е над повърхността
нищото е държавата която не е общество законът
който не е правила маската което не е лице
нищото е където не се говори истината където
не се обещава за да се изпълни обещаното където
не се дава дума и не се стои зад нея където
не се протяга ръка за помощ и помощ не се дава
наистина над повърхността е по-красиво
но какво по-грозно от това
х
Едното е на върха камъка е на дъното най-отдолу
а между тях какво е дали е някаква редица от неща които
променят естеството си в зависимост от степента на близост
до дъното и до върха или е пустота в която няма пустота дори
защото възможен ли е преход между камъка и онова
невъобразимо нещо което е отвъд безкрайността или пък
да не е нито преход нито пустота а чудовищно салтомортале
след който няма смърт но няма и живот не ми е дадено да знам
няма как да разбера защото ако Едното е над всичко
То със сигурност е над главата ми каквото и да има там
а под нея е сърцето ми така че с нищо в мен не мога
да стигна до Едното мога да реша че То не съществува
след като не знам какво е защо изобщо трябва да го има
а и да се мъча да го схвана нали се търси нещо което
не е тук но знаеш как изглежда независимо дали си го видял
или някой друг го е описал как наистина се мисли нещо
което не може да се мисли защото мисълта не стига тогава
при камъните да остана чувал съм какви ли не небивалици
за строежа им за атоми протони кванти за частици
които са вълни за твърде странни състояния и
свързаност която през камъните преминава сякаш
че не съществуват за докосване а са излив на енергия
не е ли там Едното на дъното най-отдолу
