"Защо" е неуместен въпрос


х

защо непременно трябва да казвам нещо

или да пиша нещо като стих защо просто

не подмина с мълчание онова за което бих

говорил или писал още повече това ще се впише

в модерните традиции а също и в някои древни

да се мълчи за което не може да се говори

въпреки че съвсем ми убягва дълбоката мъдрост

на това препоръчване го намирам за много полезно

когато дойде момент за говорене или за писане

защото все ми се струва че трябва непрекъснато

да се мълчи разбира се има всякакви които 

говорят дори за това за което не може 

да се говори но ако поне човек има малко ум 

в главата си ще схване че нищо не може да бъде 

обговорено било поради трудността на нищото 

било поради нищетата на думите ето и този брътвеж 

е напълно излишен и дразнещ и съм сигурен че 

който сега го чете сериозно се чуди защо го прави 

по дяволите защо си губи времето с това 

всъщност разбирам раздразнението



х

какво е свобода от какво свобода кога свобода 

от всички въпроси за свободата може би единствено 

„защо” е неуместен въпросът изглежда някак неподходящ 

все пак искам ли да съм свободен и кога го искам винаги ли

е това желание или само при определени обстоятелства 

когато то изниква на преден план а в останалото време

е някъде на дъното изместено от други желания но как

изниква кое го появява ако не знам какво е свобода

как мога да я пожелавам знам ли какво е свобода

разбирам че е имало герои които в името на свободата

са умирали търпели са страдания и разбирам че са знаели

защо го правят светът около тях е бил разполовен на две

безпогрешно различими части всяка от които изключва

другата бидейки изричното условие за съществуването й

светът около мене няма части има състояния които 

непрестанно се преливат едно във друго заличавайки

напълно границите на явленията как да разбера къде е

онова от което трябва да възникне свободата ми ако 

някой ме настъпи по крака знам че трябва да освободя

крака си или да избягам ако някой ме заключи където

не искам да оставам но това ли е дотам ли стига 

каквото знам за свободата това ли е всичко минава

вълна подир вълна върху брега със сипкавия пясък

и следите се стопяват в пяната