х
най ми е интересно знанието не мога да му разбера природата
прилича да е вещ когато става мост или става светлина но също
прилича и да не е толкова е никъде и никак колкото
една не-вещ изобщо е и също не знам къде е знанието когато
още не е знание изскача ли отнякъде допреди миг стаено като иззад
някаква стена или пък ъгъл или се поражда от незнанието
както се поражда из мъглите ноемврийски силуетът на човека но как
незнанието става знание не трябва ли знанието от знание да се роди
и да е налично винаги но пък тогава как понякога го има а друг път не
а когато ще го има ще бъде толкова различно че не можеш
да познаеш в него онова което го предхожда но може би
знанието е налично винаги а човекът не е и тогава
знанието като че го няма като че светът се е родил без него
и без него съществува само свят и нищо друго
но и как подлъгва знанието как подмамва дава вид
че по него можеш да се изкачиш да отидеш по-нагоре
по-напред и по-далеч дава вид на стълба а не е
дава вид че става по-голямо по-обширно по-обемно
увеличавайки размера си във всички измерения но
мисля си като човекът няма граници и няма измерения
как може знанието да расте навън да става по-голямо външно
не се ли насища до безкрай навътре оставяйки отвън
една величина
х
миналото отминало ли е напълно или част от него
може би последната му част онази която се намира
най-близо до сегато е в някакво междинно състояние
нито пребиваваща сега нито свършена изцяло както
свършено е вече всичко намиращо се преди нея ала
къде ли е началото на тази част и различава ли се то
от края защото някак началото и краят изглежда
са захванати и не можеш да ги отделиш едно от друго
опиташ ли се да ги разделиш веднага ще се появят
на тяхно място друго начало и друг край някак
направо от разделянето
х
колко жалко за Коперник
слънцето изгрява и залязва слънцето
колко жалко за Коперник
