х
не мога да определя възхищение ли изпитвам или ужас
когато гледам света наоколо или някаква неясна смес от двете
наистина не виждам добре нито в тъмното нито на далеч
но което виждам е толкова преобърнато толкова с главата надолу
толкова никакво че си казвам не може да продължава вечно
тази тотална и мъчителна бъркотия няма как от толкова
вибриращ до оглушаване хаос да не произлезе вече нещо
х
защо се оплакваш че винаги има театър
че нищо не се предлага чисто както си е а в някаква
подходяща за публиката опаковка в някакъв подходящ
за публиката външен вид нима ти си което си и нищо друго
нима си чист без никакви примеси един само цвят
без отсянка без оттенък самата оголената същност
ядката без черупката не се оплаквай от театъра
това е неудачна поза
х
преглед на зрението
какво виждаш
когато гледаш напред
х
колко различна е новата самота
не прилича на никоя от предходните
камерни вглъбени каменни самоти
колко е шумна не разпознаваш дори
собственото си мълчание
х
не си ли застанал точно по средата между живота
и главата си не се ли намираш именно на пътя
който води към живота така че главата ти не може
до него да достигне освен ако през тебе не премине
тогава къде другаде търсиш упованието надеждата
