*

смачква ме това време парализира ме връзва ми всичко 

езикът ми връзва главата ми връзва ръцете ми връзва 

краката ми връзва за къде ме връзва не знам 

за какво ме връзва не знам не мога да мръдна 

движение не мога да направя нито знам къде съм 

нито знам къде ще бъда не знам имало ли е време 

преди това време ще има ли време след това време 

което е било за нищо вече не става не мога

ни за пример да го имам ни за стимул камо ли за обяснение 

както миналото изчезна така и бъдещето сякаш 

времето спря дотук  как стана това минало изведнъж 

толкова излишно толкова безполезно толкова встрани 

от случващото се това минало сякаш е нечие друго някакво 

друго минало на друго бъдеще каквото е казано дотук и каквото 

до сега е писано няма звук няма следа няма звук няма следа 

както миналото изчезна така и настоящето 

ерзац време е това сега някакъв негоден опит

за прехождане сякаш онова което следва

очаква с отегчение да свърши това несполучливо 

траене преди настъпване на истинското време 

но какво е това бъдеще което няма минало

и което прави настоящето така неравностойно

на кого предстои не мога да си представя