не живея толкова колкото съм обърнат към живота
напълно провесен в него всеки шум ме задвижва
всеки мирис ме отвлича всяко движение ме хваща
встрани на живеенето но вътре в живота сякаш
нямам разум който да застане помежду ни та да отброява онова
което се явява да го дефинира с наличните определения
да го наслагва за сравняване с вече дефинирани явления
какво прави разумът тогава къде е разумът когато
животът издава аромати когато е грапав на допиране
и се движи неусетно сякаш животът се излива в мен
като изтласква разума и сетивата ми навън
за да остане в мене само той и нищо друго
огледало някакво което отразеното поглъща
