Опит за определение

  
Най-хубавите песни поета през нощта е сътворил,
от нощта, от тъмнината са родени най-скъпите му песни.

Дори да носят бели дрехи,
дори като събуждане и ход забързан да са свежи,
дори да можеш после да ги пееш -
от черните сезони на нощта, като от кладенци дълбоки
стиховете се процеждат.

И, нощ, ела -
приспи ненужните сълзи, ръце,
приспи света, Вселената приспи
и само вой от куче нека да отеква по звездните ти пасбища.
Ела, желана тъмнина, и освети блуждаещата мисъл,
до дъното стигни на вгорещеното съзнание,
без страх в най-тъмните завои на душата,
без свян нахълтай!

Да се нахраниш от сърцето си…
във мелницата на ума си да го смелиш фино,
докато стане лесно усвоимо.

През огъня на скритите мъчения преминал,
стиха жадува свойта очевидна свобода -
затуй да е достоен за звука си трябва,
както моста на надеждата, когато по него преминаваш.
Да бъде сечиво - това е човешката съдба на песента,
наградата за съществуването.

Не да повтори, не гласа на естеството като ехо
до сърцата ни да доближи,
не да ни представи просто на приема на цветовете,
а в нас енергия да влее -
като храна и топлина - неуловими и творящи.
Да ни накара да опеем песента,
долавяна в нощта и отразена от ръката му.

Тъй, пратеник на нашия стремеж да се познаем,
поета свойто знание различно ни представя -
със цветове и ритъм друг
                     света и себе си да видим.

Откровение -
между Вселената и нас
стихът кръга затваря.



Следващо
Опит за определение, 1989