За тебе, будния, са шумовете нощни,
над твоето ухо наведени са вещите
и те - неразличими - оживяват.
Отблизо, сякаш от самия тебе,
идат звуците във чувстващата тъмнина,
която те отделя
с едно угасващо движение
от целия останал свят.
В игра безумна с твоето съзнание -
ту пратеници негови, ту негови незрими повелители -
се появяват сенките с различна плът.
Певец без образ, той като че ли
около теб нарочни чувства предизвиква,
а ти си единствения слух,
вторачен в мрака.
Ала не вярвай на нощта!
Самотата ти - останала без страж във този час -
света преобразява.
Следващо
Опит за определение, 1989
