Посред деня
прииждането на мига замира
на ъгъла, около който
момчетата се дебнат.
Като от две страни на връх за качване ужасен
напредват бавно те.
Ето - лицата им сега се виждат превъзходно,
и двете си приличат,
и не приличат на човешки, а издават хищника в кръвта им.
Напрегнати като в опасност смъртна,
не плът, а телесна протяжност,
докрай дъха си свили -
по-тихи от събуждане на червей, -
те вече не играят -
във всеки шум и всяка стъпка
един за друг таят разгром.
Отстрани така добре разбирам настървението им,
но и двамата за мен са непознати
и изхода остава чужд за мене.
Следващо
Опит за определение, 1989
