1
Луната съществува в светлината на Слънцето
и блести чрез нея.
Изпълнена до краен предел с невероятната светлина,
Луната изчезва.
Потъва в мрака,
в присъщата си нощ.
2
Съществувайки, за да познава,
човекът приема Битието като собствена светлина.
То го изпълва до краен предел,
до предела на разума му,
и човекът потъва в мрака,
в присъщата си нощ.
Следващо
Обратен водопад, 1995, І
