Аз виждам следобеда на Европа като
цялостна светлина.
Поставен
с Вселената в една утроба,
човек познава през онези
некръстени води, в които
след зачатието е захвърлен. Светът е между нас и никой
с чужда длан не може да усети,
нито би дръзнал да посочи - това е станало,
а не е вече
отношението ни към него. Така,
живеейки, отделяме от съществото си
и то около нас застава,
за да живеем в него вече като в единствен свят.
Но нещо ни сближава.
Аз виждам следобеда на Европа като
цялостна светлина. Тя блясва над парчетата от време
и бавно ги съединява.
Овчарят чува шумовете от Океана, без вълните да
познава. С размекнат мозък Блез Паскал доказва Бога.
От прашните клони излиза римски войник, той ще
остави край Рейн своите кости. От земята с трясък се
изсипват рокери блестящи като нож, те са малки
богове, лишени от безсмъртие. Над черен свод стои
кабалистичен знак - отпий от белезникавата смес, за
да не паднеш мъртъв. Гийом, ранен във черепа от лудия
Орфей, с десет длани гали свойта Кула - върху него тя
изражда своите животни. Старицата внимателно
прохожда, след новините в шест ще вземе чаша чай със
сирене и резен черен хляб. „Бийтълс“ правят музиката
на века. Работникът разтваря със досада вестника -
той знае всичко, сега от бирата две глътки да отпие. На
площада изгарят еретик. От дъното на своя
Кьонигсберг Кант сродява Вселената с разума. Изабел
Аджани пее приказките на Рушди - тя знае, че заради
тях убиват. Един малък народ се разбужда от свойта
летаргия и познава Дантон наред с Апостола. Пазете се
от Ван Гог - той може да разплаче.
Само любовта остава.
От всички основания за съществуване -
любовта единствено е оцеляла. Сега
това е новото изкачване в спиралата на Хомо Сапиенс.
Видяна отстрани - историята на света е
кръстоносен поход на духа и любовта е тази,
която свързва във едно -
апатия и ярост, разум и пророчества.
Азия върти с крак самсарата и сгазва цъфналото цвете.
Северна Америка надмогва себе си, превръщайки се
бавно
в безкрайна формула на интелекта.
Африка - там-там - тя има здраво тяло
и след сто години ще се озове под хълма, но Европа,
Европа - това е любовта, която свързва. Това е
еволюцията на духа, отдал дължимото на всеки миг,
ала запазил любовта като дължимото към Космоса.
Защото разума и волята са върхове,
но само любовта е
хоризонт без пропасти.
Следващо
Обратен водопад, 1995, І
