НЕ БЕ ЛЮБОВ,
а докосване до вечността. Откровение на съществото
насочено навътре, ала и дъхаво със миризма всевечна
на вино и безплътни сенки. Бе сякаш
въплъщение на всички мъртви влюбени
и вик на неродените. Обич!
Ти - звездопадна.
Как можеше в сърцето си да съхраниш
и тежката земя и полъха от падаща комета,
смъртта, която ражда и страстта, която умъртвява?
Как можеше
сърцето ти да отразява
непреживяното
наред със настоящето, което отминава вече?
По-истинска и от растяща болка,
с такава горест и с такава жажда ме обзе -
на падащ лист сърцето ми прилича
от светлия ти дъх люляно над земята.
Ти - дива нежност.
Не бе любов това
докосване до вечността.
Следващо
Обратен водопад, 1995, ІІ
