V.

Стоя сред парка и го населявам мислено
с лица и фрази. От това
паркът не се променя,
нито стават реалност мислите ми,
но някъде във въздуха те се доближават
и внимателно се докосват.

Заслепено предчувствие.


VІ.
Паркът, 1999