Посвещения на Е.
6.
С мозъка живея днес,
с тялото си - утре.
Душата ми
заселва обиталището
на различните по ранг
и степен на неуловимост
мечти, надежди, вдъхновения.
С едната ръка творя началото,
с другата претеглям края.
Това, което правя в този миг е
обяснението на нестаналото още,
така че,
днес е бъдещето, а пък утре -
миналото вече.
Целувайки онези
фантастични устни,
аз съм отдавна мъртъв.
7.
Да бъда все по-близо до тази уханна влажност
издавана като присъща страст от новите листа
и плодни пъпки
все по-едноутробен с тази
искряща девственост
да разкъсам прозрачната мембрана, през която чувствам
но и не съм в едно със веществото да сложа устни
на вените му или да срежа своите, за да прелее тялото ми
от необузданата му мъдрост.
Но ще изживея ли началото,
принудата без форма и без мирис.
Следващо
Опит за определение, 1989