***

Не зная -
Човек ли си, или пък ангел,
или животно, в което ангела живее,
надскочил въжделението.
Животно или ангел?
Или и двете? Но
ти не знаеш това, което следва,
ти го предчувствуваш, сънуваш го,
обръщаш себе си, самоотричаш се,
убиваш се наполовина, разчупваш се като погача,
кръщаваш се, съединил в едно
отроче и свещеник,
не знаеш онова, което следва,
но в себе си, което следва,
ни в себе си кое като зърно да съхраниш,
за да дариш несъществуващото.
Би ли могъл например,
подивял от глад и самота,
по-слабия от теб да изядеш като единствена храна?
И ако не -
с какво у тебе ще пребъде тази непристъпност,
деляща те като след смърт?
Да се затвориш сред лицето си
и докъде
във тази общност от лица,
отново
да възродиш онази
спасителна необходимост от безплътни богове
или като безплътен бог
да отредиш за собственото си сърце
властта да опрощава?
Да съгласиш духа със своя разум
или като сушен нарочно плод да съхраниш
ума си в точка сладост?

Ако се вгледаш в себе си - възможно ли е
да се вгледаш в себе си и не е ли това единствено
забавяне на ритъма,
              не сепване - ако се вгледаш в себе си,
сякаш си хлапак безсрамен, през дупката надничащ,
сякаш си труп и със скалпел и пинцети
в тялото си ровиш с хладно любопитство;
ако се вгледаш в себе си -
би ли могъл да разбереш
какво чрез теб започва и какво
чрез тебе свършва?
Какво е ангела,
между мечтите ти проблясващ гръмко?
Би ли могъл да разбереш дланта си,
която без погледа ти води?

Промисълът, заради който си?

Остани,
остани до себе си.
Ти знаеш
как връхлита урагана,
помитащ
          вече нероденото




Следващо
Опит за определение, 1989