Безпогрешно
лястовиците откриват полосите си в небето,
прелитайки над непознати за водачите земи,
пъстървите хвърлят хайвера си
след див синкоп срещу теченията на реките,
намиращи се в края на океаните.
Аз сънувам устни на жена от остров Санторин,
в кръвта си на „Мейфлауър“ бягам от железен бик.
Какво съм -
хилядократно прероден, по чийто мозък
фреска върху фреска
са музицирали предходните ми състояния -
сега и аз добавям свойте цветове,
или съм брънка от Вселенската верига,
подобна на останалите брънки,
така, че тя да бъде заменима част от цялото
с еднаква памет и еднакъв отглас
подобно птиците и рибите?
Аз не помня - аз създавам,
в мен за първи път светът се случва
и от мене се превръща в минало.
ХVІІ.
Паркът, 1999
