Нечовешки
стои светлината между луната и нас.
Ръка за ръка бавно вървим,
сякаш вече отвъд сме преминали.
Изгаря ме,
пръска ме любовта ми -
не мога в живота си да се вместя.
Повдигаш с ръката си блеснало клонче,
под него струи тъмнина. Пробягват животни
с ангелски стъпки. Като в молитва
между тревите струи вода.
Оброк ли бе?
Следващо
Обратен водопад, 1995, ІІ
